В практиката по регистрация на търговски марки има един филтър, който звучи „абстрактно“, но работи много конкретно: знакът да не противоречи на обществения ред или на добрите нрави. Това е самостоятелно основание за отказ (и за недействителност, ако марката вече е регистрирана). Ако органът по регистрация установи наличието му, регистрацията се отказва служебно.
Какво означава „обществен ред“ и какво означава „добри нрави“?
CP14 (общата практика, приета на ниво мрежа на EUIPO) не дава точни дефиниции, а общо разбиране и критерии за оценка.
- Обществен ред: свързва се с фундаментални норми, принципи и ценности (напр. обществена сигурност, защита на основни права, недопускане на подбуждане към престъпления)
- Добри нрави: свързват се с основни морални стандарти на обществото към съответния момент – какво „прекрачва границата“ за значима част от релевантната публика.
Двете понятия могат да се припокриват – например при послания, които едновременно са морално неприемливи и засягат фундаментални обществени ценности (дискриминация, подбуждане към насилие и др.)
Оценката е индивидуална за всеки конкретен случай
Ключовото: оценката се прави за всеки конкретен знак, като се отчита:
- релевантния кръг потребители и нормалното ниво на чувствителност/толерантност в съответната юрисдикция;
- възможните значения на думите/символите (включително разговорни употреби);
- връзката между знака и стоките/услугите (контекстът може да засили или да смекчи възприемането);
- надеждни източници (напр. речници, енциклопедии, контекст на употреба).
Важно уточнение от практиката: не всяко нарушение на правила автоматично значи обществен ред. Търси се конфликт с фундаментална норма или ценност.
Примери за търговски марки, противоречащи на обществения ред и добрите нрави
CP14 групира ситуации, в които най-често възниква проблем (списъкът не е изчерпателен):
- Незаконни вещества – подтик към употреба или търговия
- Рискове за обществената безопасност (вкл. знаци, които банализират предупредителни символи и могат да обезсмислят предупреждения)
- Религиозни елементи – проблем възниква при унизяване, опошляване или тривиализиране извън подходящ контекст
- Вулгарни елементи (нецензурни думи, обидни жестове) – оценката зависи от езика, културния контекст и аудиторията
- Неприличие, сексуални внушения, двусмислия – особено при стоки/услуги за деца или масови потребители
- Унизителни/обидни послания към групи хора (дискриминационни внушения)
- Престъпления, престъпни организации, режими/движения с крайни идеологии (вкл. подбуждане към насилие)
- Добре познати трагични събития – експлоатация/омаловажаване на трагедии
- Исторически фигури, национални/ЕС символи, личности с висок обществен авторитет – при опозоряване/профанизиране.
Български контекст: какво се приема като проблемно
В България правилото е изрично уредено в ЗМГО, а Патентното ведомство посочва, че в обхвата попадат и изрази, приканващи към насилие, както и такива, които са насочени срещу обществените разбирания за чест и морал.
Практичен чеклист преди подаване на заявка за търговска марка
За да се намали рискът от отказ:
- Проверка на значенията: има ли разговорни/двусмислени значения?
- Контекстът помага или вреди?: същият знак може да се възприеме различно според стоките/услугите и аудиторията?
- Има ли „червени флагове“: дискриминационни внушения, подбуждане към престъпление/насилие, религиозно опошляване, вулгарност, експлоатация на трагедии?
- Мисъл за „витрината“: как би изглеждал знакът в реклама, на опаковка, в магазин, онлайн?
Понякога най-скъпата част от една марка не е заявката, а ребрандирането след отказ. Затова при търговски марки с провокативен елемент, хумор „на ръба“ или силни символи, предварителният правен преглед обикновено спестява време, разходи и репутационен риск.


No responses yet