Недобросъвестно заявяване на търговска марка: какво е, как се доказва и как да се защитите

Кратък отговор (TL;DR)

Недобросъвестно заявяване е налице, когато марката се регистрира не за да отличава собствени стоки и услуги, а за да се блокира или изнудва конкурент – или за да се яхне чуждата популярност. Регистрацията може да бъде заличена по всяко време по чл. 12, ал. 5 ЗМГО и чл. 59(1)(б) EUTMR. Знанието за чуждото използване и липсата на търговска логика са двата ключови критерия.

Какво е недобросъвестно заявяване на търговска марка?

Търговската марка съществува, за да отличава стоките и услугите на един търговец от тези на другите. Когато заявката се подава с различна цел – да блокира конкурент, да блокира дейността на действителния собственик или да капитализира върху чужда известност – говорим за недобросъвестно заявяване.

Случаят не е теоретичен. Той се среща ежедневно в практиката: малък бизнес изгражда популярно название, не го регистрира навреме и трето лице се сеща преди него. Или известен знак, събитие, или личност добива внезапна популярност и в рамките на часове се появяват заявки от „предприемачи“.

Точно такъв е случаят с марката BANGARANGA – заявена ден след победата на DARA на Евровизия 2026 с 516 точки, от трето лице за хазартни услуги, без никаква връзка с артиста или с песента. Казусът е учебникарски и е полезен не само като новина, но и като урок за всеки собственик на бизнес в България.

Каква е правната уредба на недобросъвестното заявяване?

В България защитата се съдържа в два текста. За национални марки се прилага чл. 12, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). За марки на Европейския съюз – чл. 59(1)(б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 (EUTMR).

И двата текста предвиждат едно и също последствие: регистрацията на марката се заличава с обратно действие. Тя се счита за невалидна от самото начало.

Кои са критериите за недобросъвестност според Съда на ЕС?

Съдът на ЕС развива критериите за недобросъвестност в три ключови решения, които се прилагат и в България.

Решение C-529/07 Lindt Goldhase (2009 г.)

Това е основополагащото решение. Съдът на ЕС приема, че недобросъвестността е поведение, отклоняващо се от приетите принципи на честни търговски практики. Въвеждат се три обективни критерия: знание за чуждото използване, намерение да се попречи на третото лице и намерение за паразитна употреба.

Решение C-104/18 P Koton (2019 г.)

Решението разширява стандарта. Недобросъвестност може да се докаже и когато няма конкретна по-ранна регистрирана марка на третото лице. Достатъчно е знанието, че третото лице използва знака в търговската си дейност.

Решение T-795/17 Carlos Moreira v EUIPO – делото Neymar (2019 г.)

Това е прецедентът, най-близо до казуса BANGARANGA. Португалски гражданин регистрира марката „NEYMAR“ за дрехи и обувки през декември 2012 г. – в момент, когато бразилският футболист вече е международна звезда. Регистрацията е заличена окончателно на 14 май 2019 г. Съдът приема, че единствената причина за заявката е експлоатацията на чуждата известност. В същия ден заявителят е подал и марката IKER CASILLAS – друго известно футболно име. Моделът е класически.

Как се доказва недобросъвестно заявяване на търговска марка в практиката?

Доказването се извършва чрез обективни факти около заявката – не чрез директно изследване на намерението на заявителя. Съдът преценява:

• Времевата близост. Заявката подадена непосредствено след събитие, при което знакът добива известност, е силен индикатор. При марката BANGARANGA – заявка ден след победата на Евровизия.
• Категорията на заявените стоки и услуги. Ако заявителят не упражнява дейност в съответната категория и няма бизнес логика зад избора, това подкрепя недобросъвестността.
• Липсата на намерение за използване. Марка, която не се използва в продължение на 5 години, може да бъде заличена на самостоятелно основание. Но дори преди изтичане на тоя срок, липсата на каквато и да е търговска дейност е релевантна при оценката за недобросъвестност.
• Предходни отношения между страните. Ако заявителят и действителният собственик са имали трудови, договорни или търговски отношения, знанието се предполага – без да е необходимо допълнително доказване.
• Поведението на заявителя след регистрацията. Когато след регистрацията заявителят се свърже с действителния собственик и предложи „изкупуване“ на марката, това е сред най-силните доказателства за недобросъвестност.

Как изглежда недобросъвестното заявяване в практиката?

Казусите не са само на артисти и звезди. Срещат се ежедневно в малкия и средния бизнес. Ето три типични хипотези:

Хипотеза 1: Възползване след публичен успех

Бизнес, личност или продукт добиват известност. Трето лице подава заявка за марка преди действителният собственик да е успял да организира защитата си. Целта е последващо блокиране или монетизация. Именно тази хипотеза обхваща казуса BANGARANGA.

Хипотеза 2: Заявка от бивш партньор

Бивш служител, дистрибутор или франчайзополучател регистрира марката на бизнеса, с когото е работил. Знанието му за марката е несъмнено и се предполага по закон. Тази хипотеза е особено честа при прекратяване на дългосрочни търговски отношения.

Хипотеза 3: Блокираща заявка от конкурент

Конкурент подава заявка за знак, близък до тоя на успешен бизнес, с цел забавяне на разширяването му или принуждаване към спогодба. В тези случаи Законът за защита на конкуренцията може да се прилага успоредно със ЗМГО.

Какви са механизмите за защита и какво струват?

Изборът на правен инструмент зависи от това дали марката вече е регистрирана.

Преди регистрацията – опозиция

Опозицията срещу заявена марка се подава в 3-месечен срок след публикацията на заявката в официалния бюлетин. Срокът е преклузивен – не може да бъде удължен. Опозиция на това основание може да се подаде само ако става дума за национална марка, регистрирана по реда на ЗМГО. При европейските марки редът е заличване.

След регистрацията – заличаване

Искането за заличаване на марка на ЕС по чл. 59(1)(б) EUTMR може да бъде подадено по всяко време след регистрацията на марката. Таксата пред EUIPO е 630 евро. Делото Neymar потвърждава, че регистрацията не е пречка – марката „NEYMAR“ е регистрирана 2013 г. и заличена 2019 г. Недобросъвестността е основание за заличаване и по силата на чл. 36, ал. 1, т. 2, ЗМГО – ако е пропуснат срока за подаване на опозиция.

Колко дълго трае производството и какви са сроковете?

Сроковете зависят от избрания механизъм и инстанцията. Като ориентир:

При опозиция пред EUIPO – стандартното производство отнема 1 до 2 години на първа инстанция, включително cooling off периода от 2 месеца в началото, в който страните имат възможност за спогодба.

При производство пред Патентно ведомство – общата продължителност може да надхвърли 5 години. Опозиционното производство отнема повече от година. Решението по опозицията подлежи на обжалване пред отдел „Спорове“, а решението на този отдел – на съдебно обжалване пред АССГ и ВАС.

При заличаване пред EUIPO – производството отнема средно 1 до 3 години в зависимост от сложността. Решението също подлежи на съдебен контрол.

Тези срокове са причина правилният момент за регистрация на търговска марка да е възможно най-рано, а не след като вече е възникнал правен спор.

Как да защитите бранда си преди да стане нужда от спор?

Регистрацията на търговска марка навреме е единственото надеждно средство срещу недобросъвестни заявки. Тя не е формалност, отложима за после. Тя е стратегически инструмент, който изважда името Ви от обхвата на недобросъвестни конкуренти.

Преди подаване на заявката е препоръчително да се направи правно проучване. То установява дали съществуват по-ранни сходни марки, кои са рисковете при регистрацията и какъв е реалният им обхват. Проучването не само предотвратява откази от страна на ведомствата – то дава ясна картина преди да се инвестира в регистрационната процедура.

Често задавани въпроси (FAQ):

Може ли недобросъвестно заявена марка да бъде атакувана, след като вече е регистрирана?

Да. Основанието по чл. 59(1)(б) EUTMR и чл. 36, ал. 1, т. 2, ЗМГО не е обвързано с краен срок. Искането за заличаване може да бъде подадено по всяко време след регистрацията.

Как се доказва, че заявителят е знаел за по-ранното използване на знака?

Знанието се доказва чрез обективни обстоятелства: дата на заявката спрямо момента на известността на знака, публичност на събитието или лицето, предходни търговски или договорни отношения между страните, поведение след регистрацията. При бивши служители, партньори или дистрибутори знанието се предполага по закон.

Какво се случва, ако заявителят всъщност използва марката?

Реалното използване не изключва автоматично недобросъвестността. Ако марката се използва с цел имитация на продуктите или дейността на действителния собственик и по начин, който отклонява клиентите му, е налице едновременно недобросъвестно заявяване по ЗМГО и нелоялна конкуренция по Закона за защита на конкуренцията. Действителният собственик може да ги упражнява паралелно.

Каква е разликата между опозиция и заличаване при недобросъвестно заявена марка?

Опозицията се подава преди регистрацията – в 3-месечен срок след публикацията на заявката. Тя спира процеса по регистрация. Заличаването се подава след регистрацията и води до обявяване на марката за невалидна с обратно действие. При марките на ЕС недобросъвестността не е основания за опозиция, а единствено за заличаване на вече регистрирана марка.

Мога ли да защитя марката си, ако вече съм я пропуснал да регистрирам?

Да, но пътят е по-труден и по-скъп. Можете да подадете искане за заличаване на недобросъвестно заявена марка по всяко време.  Правилото обаче остава: навременната регистрация струва многократно по-малко от спора.

Заключение

Недобросъвестното заявяване на търговска марка не е рядко явление. То засяга малкия и средния бизнес, артисти, стартъпи и всеки, чийто знак е станал разпознаваем, преди да е защитен. Казусът с марката BANGARANGA, заявена ден след победата на Евровизия, е само последният публичен пример на модел, който се повтаря системно.

Правото предоставя механизми за защита – опозиция, заличаване, съдебни искове. Те обаче са сложни, скъпи и отнемащи много време. Превенцията – регистрацията навреме, предшествана от качествено правно проучване, остава най-разумното решение.

ТърговскиМарки.Ком ЕООД изготвя онлайн правни проучвания с подробно становище за всички възможни рискове преди регистрацията, а отговаряме на запитвания в рамките на 1 работен ден.

Източници: чл. 12, ал. 5 ЗМГО; чл. 59(1)(б) Регламент (ЕС) 2017/1001 (EUTMR); СЕС C-529/07 Lindt Goldhase (11.06.2009); СЕС C-104/18 P Koton (12.09.2019); Общ съд T-795/17 Carlos Moreira v EUIPO – Neymar (14.05.2019); Решение № 1024/30.08.2022 по т.д. № 870/2022 на СГС, ТО VI-19; СЕС C-438/22 „Ем акаунт БГ“ ЕООД (25.01.2024)

Тази статия е изготвена от екипа на TargovskiMarki.Com. Последна актуализация – 05.06.2026 г.