Кратък отговор
Споразумението за съвместно съществуване (co-existence agreement) е договор, с който притежателят на по-ранна марка и заявителят уреждат спор за използването на сходни търговски марки доброволно, вместо чрез опозиция. В него страните уговарят условия, срещу които се задължават да не атакуват взаимно марките си. Този подход спестява скъпото и дълго производство по опозиция.
Какво е споразумение за съвместно съществуване на търговски марки?
Споразумението за съвместно съществуване е частен договор между двама притежатели на сходни марки. С него те се уговарят как двете марки да съществуват на пазара, без да си пречат.
Целта е ясна – спорът се решава доброволно, а не чрез дълго административно производство пред ограна по регистрация (Патентно ведомство или EUIPO). Двете страни запазват своите права, но приемат определени граници.
На практика споразумението може да съдържа всякакви клаузи, посредством които да се ограничи вероятността за объркване на потребителя. Разграничението може да е във връзка с ограничаване на стоки, услуги, територия на използване. Именно тази гъвкавост прави инструмента толкова полезен.
Защо спорът рядко започва директно с опозиция?
Много бизнеси смятат, че при конфликт първата стъпка е подаване на опозиция. В практиката обаче нещата се развиват по-различно. Директното подаване на опозиция е по-скоро изключение, отколкото правило.
Обичайният сценарий е друг – адвокатът на притежателя на по-ранната марка се свързва с адвоката на заявителя. Той поставя проблема и предлага решение, преди спорът да ескалира.
Най-често това решение е доброволно ограничаване на списъка стоки и услуги, за които марката е заявена. Заявителят се съгласява да оттегли част от стоките или услугите, които създават вероятност от объркване. Останалата част от заявката му остава непокътната.
Това ограничаване обикновено се придружава от подписване на co-existence agreement. Договорът фиксира постигнатото разбирателство и защитава и двете страни за в бъдеще. Така спорът приключва, без нито една заявката да бъде отказана изцяло и без изобщо да бъде повдиган пред органа по регистрация.
Какви условия обикновено съдържа споразумението?
Съдържанието на всяко споразумение зависи от конкретния случай. Има обаче няколко клаузи, които се срещат почти винаги. Те определят как марките ще съжителстват.
Ограничаване на стоки и услуги?
Най-честата уговорка е стеснение на списъка със стоки и услуги. Заявителят се задължава да не използва марката за определени класове или конкретни продукти. Така двете марки покриват различни сегменти от пазара.
Териториални ограничения?
Понякога страните въвеждат географски граници. Заявителят може да се задължи да не използва марката на определена територия. Този подход работи добре, когато двата бизнеса оперират в различни държави или региони.
Клауза за взаимно въздържане от правни действия?
Почти всяко споразумение съдържа изрична клауза за въздържане от правни действия, свързани с всяка от марките. С нея всяка страна се задължава да не атакува марката на другата. Това означава да не подава опозиция в срока за опозиции и да не иска заличаване на регистрацията. Тази клауза дава дългосрочна сигурност и на двете страни.
Какво е cooling-off период и как помага за постигането на споразумение?
Дори когато преговорите се провалят и се стигне до подаване на опозиция, законът дава още един шанс. След подаването на опозицията следва т.нар. cooling-off период. Това е срок, определен именно за доброволно уреждане.
Продължителността зависи от службата. Пред EUIPO периодът е първоначално 2 месеца, като може да се удължи по искане на страните. По ЗМГО срокът е 3 месеца и може да се удължава двукратно с по три месеца, тоест до 9 месеца общо.
Този срок е решаващ за стратегията. Ако страните постигнат споразумение в него, опозицията става безпредметна. Производството по нея се прекратява.
Има и финансов стимул. Прес EUIPO, ако спорът се уреди по време на cooling-off периода след ограничаване или оттегляне на заявката, таксата за опозиция от 320 евро се възстановява на опонента. Така доброволното уреждане е изгодно и за двете страни.
Опозиция или доброволно споразумение – кое е по-добро?
Изборът между формална опозиция и доброволно споразумение има реални последици. Двата пътя се различават по срок, разходи, контрол и краен резултат. Таблицата по-долу обобщава основните разлики.
| Критерий | Опозиция | Доброволно споразумение |
|---|---|---|
| Срок | Над година | До няколко седмици активни преговори |
| Разходи | Такса от 320 евро пред EUIPO + адвокатски хонорар; при загуба заявителят рискува до 620 евро в полза на другата страна | Адвокатски хонорар за преговори и изготвяне на договора |
| Изход | Решението е на органа по регистрация – печели едната страна | Компромис, който устройва и двете страни |
| Контрол | Службата решава, съгласно закона и съдебната практика | Страните сами определят условията |
| Отношения | Конфронтация между бизнесите | Запазени бизнес отношения |
| Такса | Невъзвръщаема, освен при уреждане по време на cooling-off | Няма служебна такса |
Колко време и пари спестява доброволното уреждане?
Опозиционното производство е дълго и с несигурен изход. Пред EUIPO опозицията се подава в 3-месечен срок от публикацията. След това следват cooling-off, фаза на доказателства и становища, а понякога и обжалване.
Финансовият риск не е малък. Загубилата страна поема таксата от 320 евро и адвокатски разходи до 300 евро – общо до 620 евро само за държавните такси. Реалните адвокатски хонорари са значително по-високи.
Доброволното споразумение обръща тази логика. Разходът е предимно за преговори и изготвяне на договор, а срокът се измерва в седмици, не в месеци. При уреждане в cooling-off периода пред EUIPO дори таксата от 320 евро се възстановява. Затова доброволното уреждане почти винаги е по-бързо и по-евтино.
Често задавани въпроси (FAQ)
Задължително ли е споразумението да е писмено?
Да, споразумението винаги се сключва в писмена форма. Писменият документ фиксира поетите ангажименти. Без ясен текст клаузите трудно се доказват при бъдещ спор. Затова изготвянето на договора е ключова част от процеса.
Може ли и двете марки да останат регистрирани?
Да, това е и целта на споразумението. Двете марки съществуват паралелно, но с разграничен обхват. Заявителят обикновено стеснява списъка си със стоки или услуги, а притежателят на по-ранната марка не атакува заявката. Така никоя от двете регистрации не отпада.
Може ли споразумение да се сключи след подаване на опозиция?
Да, и това се случва често. След подаване на опозицията тече cooling-off период – 2 месеца пред EUIPO и 3 месеца по ЗМГО. Ако страните се разберат в този срок, опозицията става безпредметна и производството се прекратява.
Какво става, ако другата страна наруши споразумението?
Споразумението е договор и обвързва страните правно. При нарушение изправната страна може да търси права по общия ред. Затова клаузите трябва да са ясни и конкретни. Добре съставеният договор предвижда какво се случва при неизпълнение.
По-евтино ли е доброволното уреждане от опозицията?
Да. Произвдоството по опозиция е специфично и адвокатските възнаграждения за воденето му са високи. Хонорарът за изготвяне на споразумение може да бъде 5 пъти по-нисък.
Заключение
Споразумението за съвместно съществуване е зрял и практичен начин за решаване на спор за търговски марки. То запазва правата на двете страни, съкращава сроковете и премахва риска от неблагоприятно решение. В повечето случаи е по-добрата алтернатива на дългото и скъпо опозиционно производство.
Ако получите сигнал за конфликт с чужда марка, доброволното уреждане заслужава да бъде първата разгледана опция. Разговорът между адвокатите често решава проблема, преди той изобщо да е стигнал до органа по регистрация.
Екипът на ТърговскиМарки.Ком ЕООД работи целенасочено за доброволно уреждане на споровете
Източници: Регламент (ЕС) 2017/1001 (EUTMR); Насоки на EUIPO, Част В „Опозиция“; ЗМГО и Наредба за разглеждане на спорове по ЗМГО.
Тази статия е изготвена от екипа на TargovskiMarki.Com. Последна актуализация –04.08.2026 г.
No responses yet